„Погрижи се за тялото си. Това е единственото място, на което можеш да живееш.“
Джим Рон
В практиката ми на терапевт и като жена, сетивата са успели да ме предизвикат не веднъж, хвърлената ръкавица за познанието на тялото и душата, определят съзнанието „тук и сега“ за себе си. Какво се случва, когато тялото боледува, когато умът страда, когато душата крещи....... Пътуването в безброй лабиринти на вътрешния свят, отговорите на външния, как да определя себе си, как да разбера формите и това, което не виждам....фантазия и реалност се преплитат, като в шоколодав фондан на устието по реката на душевните преживявания и отваря въпрос след въпрос, противоречия, колебания, тревоги, несъгласия......
Човешката ни природа изисква отговорите, търси предизвикателствата, очаква съвършенството.... По пътя на личната си история всеки от нас носи разбирането за своето тяло, отпечатъците на своите рани, страхът, несигурността, сладкият и соленият вкус на една сълза, заседнала в гърлото. Опитът ни в контакта с тялото е съкровен и много личен, трудно се разбира от друг, мъчно се споделя понякога, дори много често обърква и нас самите.
Тялото е чудният свят, където се свързва мистерията на ума, лабиринта на чувствата и се проектира силата на душата. Когато тялото разказва история, то говори на езика на симптома, това винаги стряска, така сме устроени. Разбирането за това, през какво преминаваме в живота си как преживяваме момента, се случва в разговора на тялото с душата. Човек страда, боледува, но и расте, научава всеки път по нещо за себе си, за света за другите. По пътя на нашето развитие, ние неизбежно живеем в нови и нови предизвикателства, които болят, по правило неудобни и трудни, разстройват..... и нашата единствена цел е да се научим как да ги преодоляваме, как да оставаме цели и здрави. Инстинктивното желание за здравословен и благополучен живот ни води по време на това пътуване, като компас през големия свят с една едничка цел, винаги да търсим „по-добрата“ версия на себе си.
В контакта с мен ще пътешестваме из лабиринта на вътрешния свят, ще поканим тялото за доверен съветник в разговорите, за да търсим отговори, на дори „незададени въпроси“, ще нахраним сетивата с доверие, разбиране, приемане и грижа за онова, което дълбоко къкри в душата и тихичко предизвиква ума да разбере. Тялото е познание за онова, което умът не разбира, но винаги искрено разказва за себе си.
Д-р Светлана Димитрова - Психотерапевт и Клиничен Психолог