Връзката между нашият ум и тяло са много лични и съкровени. Как да разбираме сигналите на тялото, например когато се движи, храни, диша, почива, боледува и т.н. Отношението към нас самите, самокритика, самодисциплина, самооценка и какво тялото ни показва....Връзката с храната, като отношение между себе си и външния свят, доверителност, безопасност и контрол са само част от въпросите, които вълнуват, когато човек започва да разбира, че има „проблем с храненето“. Как емоциите избират храната? Възпитание и семейни традиции във връзката с тяло и храната са само част от концепциите, които започваме да изследваме в хода на терапия и лечение. Какво става, когато отхвърляме тялото си и как се стигна до нарушения в храненето, стрес, напрежение, тревога, контрол се редуват денонощно и изчерпват силите. Грижата, разбирането и приемането на тялото са заменени с отхвърляне, вина, болка, недоверие, страх.....
Естествено възниква въпроса, как да изработим положителен образ към тялото и живот в баланс. Как да се научим на уважение и разбиране към тялото и да тренираме практическо хранене в ежедневието......
Всеки от нас има сложна връзка с тялото си, индивидуална култура и отношение към храната. Кога говорим за здравословно хранене и отношение към себе си и кога си вредим и вече не сме в здравето. Основната разлика между здраво и болно отношение към себе си и храната се поставя в емоцията, която човек изпитва към своето тяло, по конкретно в контакта с храната. В разбирането и отношението към себе си. Много
често избираме да се храним или да не се храним, когато преживяваме силно, тоест водени сме от емоции. Емоциите формират избора ни на храна или отказа от храна. Това се случва несъзнателно. В резултат, когато вече не разпознаваме естествените сигнали на тялото, не успяваме да ги чуем и разберем, започва вредата върху нашето здраве психично и физическо. Как да преминем от нездравословното поведение към здравословно.
Ето някои основни стъпки, които да възстановят баланса:
1. Свързване с тялото и неговите потребности „тук и сега“, като например, уморено ли е, болно ли е, чувствително ли е в момента. Оценка на физическите нужди;
2. Грижа за тялото, като го подхранваме „правилно“ – обърнете внимание на сигналите, които тялото изпраща, като например знаете ли кога трябва да се храните повече и кога трябва да намалите количествата храна. От коя храна започва да боли стомаха, предизвиква нервност или раздразнителност. Съветвайте се с тялото си. То винаги знае от какво има нужда, така е устроено.
3. Приемете тялото си. Това е свързано с разбирането към него. Разбирате ли кога вашето тялото се нуждае от сън и почивка или как хроничният стрес и тревога му влияят....., знаете ли кои храни отнемат енергията и тонуса на тялото ви....разберете вашите индивидуални
потребности и никога не го слагайте под общ знаменател или в общи сравнения, които по правило нищо не означават за неговите индивидуални потребности. Приемането означава да сме откровени с тялото си.
4. Благодарност и признателност, вместо самооценка и самокритика. Благодарение на тялото се движим, чувстваме, живеем. Разбираме колко ни е важна всяка частица, едва когато тя започне да страда. Създаваме отношение към себе си всеки ден с малките избори в ежедневието. Тялото слуша и реагира. Клетките имат памет и реагират на поведението, което имаме към себе си. Затова учим тялото си на покой и баланс.
5. Самообладание и дисциплина, вместо вина и наказание. Ако тялото ни започне да усеща дискомфорт, не е издръжливо, не покрива очакванията на ума и изискванията на средата, често пъти го „наказваме“ по много и различни начини...Научете се съзнателно да успокоявате тялото, да му покзвате уважение и съобразителност. Ако сте тъжни или тревожни, погалете кожата си, не подценявайте силата на докосването и подкрепящите думи. Осигурете си безопасност. Тялото ще ви благодари. Не губете силата си, независимо от причините довели до тревога и безпокойство. Запазете самообладание и проявете дисциплина в поведението си, като изберете поведение, което не води след себе си вина и разруха.
6. Доверие и подкрепа, вместо срам и вина. Ниското самочувствие и самокритика, често води началото си от детските ни години. Начинът, по който сме чувствали себе си в контакта с другите, промените през които преминава тялото са основа за връзката с нашето тяло и емоции. Схващането за това кой съм, какво заслужавам или не заслужавам е формирано въз основа на травматични моменти, през които по правило преминаваме в развитието си. Самокритика, неувереност, гняв, недоверие стават водещи във възприемането на образа за нас самите. Важно
за здравето е да се учим на доверие, подкрепа и приемане на нашата индивидуалност и уникалност.
7. Здравето винаги е свързано с уважението на индивидуалните нужди и желания на тялото „тук и сега“ в зависимост от неговото развитие и среда в която се намира. Учим се на грижа и обичане всеки ден, „тук и сега“.
Д-р Светлана Димитрова,
клиничен психолог и психотерапевт