Автор
Д-р Светлана Димитрова
Клиничен психолог и психотерапевт
Тялото е странен пътешественик, пристигнал от далечна страна, с който всеки път отново и отново ни се налага да се запознаваме. Често пъти се плашим и изпитваме дискомфорт. Смущаваме се, когато този странен пътешественик „не слуша“ какво му казваме и не разбираме неговия език. Често пъти сме в разпра, „какво не му е наред“, „защо не слуша“, „причинява ми болка“.....“неудбство“, „срам“...., това са само малка част от
мислите и вътрешните ни конфликти.
Още в детска възраст разбираме, че това което преживяваме, усещаме и носим, като разбиране за себе си е много по-различно от това на външния свят и хората в него. Още в семейството се сблъскваме с основните традиции за здраве, хранене, красота и баланс. Много често, когато сме деца интуитивно разбираме какво е приемливо и какво не в семейството. Когато говорим за това как се храним, как изглеждаме и как се държим, всеки от нас носи своята концепция.
Нашето тяло се променя в различните възрастови етапи, през които преминава, това често плаши и смущава мозъка. Сетивността ни се променя, способността ни да чувстваме себе си и средата, също. Нуждите на организма се променят, но мозъка не винаги успява да ги идентифицира и разбере, „правилно“. Обикновено си мисли, че ги разбира, което донякъде сваля напрежението, но дали тялото е балансирано и здраво наистина...?
Как се объркват нещата...., объркват се много назад във времето в хода на нашата лична история, в хода на контакта с външния свят с връзките помежду ни....., когато сме деца в една ранна детска възраст, възприемаме
света през нашите сетива, а именно с нашето тяло. Разбираме, дали сме застрашени или не, само когато сме нахранени, на топло и сухо сме, утешени сме в допира на нежна ласка и прегръдка. Така формираме базовото си доверие в света. Чувстваме защита и сигурност. Така продължаваме напред и разбираме, че тялото ни носи удоволствие, но и болка. Срещаме се с външния свят, чрез нашата физика. Разбираме повече за себе си и света. Често, обаче външния свят не е толкова дружелюбен и защитен.....Социалния ни опит започва, първо в нашето физическо семейство, след това се разширява, появяват се и други значими и не толкова значими хора.....,които различно общуват с нас, дават ни разнообразни отговори, не толкова лесно „смилаеми“, които живеем дълбоко в нашето тяло.
Душевността се намира в сетивността или способността на тялото да говори на езика на симптома. Знаем, че сме ядосани и тогава главата боли, знаем че ни е страх и тогава сърцето ни ще изкочи, обидени сме и тогава стомаха ни се свива....Нашето тяло реагира мигновено на нашите емоции и чувства и това се е случвало винаги, откакто ни има. Тялото помни, а мозъкът не винаги разбира, той има способността да забравя, но тялото - не. Какво се случва, когато тялото помни напрежението, обидата, болката, нарушеното доверие, не толкова добронамерените междуличностни отношения.....Страдание, на клетъчно ниво. Мозъка започва да се адаптира към травмата, някак я понася, а тялото я живее. Човешкия мозък е пластичен, той реагира на всеки стимул, за да създава усещания и
възприятия за себе си и света. Социално придобитият образ на тялото ни е свързан със съзнателното възприятие за нашето тяло, идващо отвън и това какво ни носи. Често пъти, този образ няма нищо общо с това точно как
изглежда тялото ни, а по скоро как и с чий очи сме го погледнали........ С какви очи гледа дете, което изпитва срам от тялото си, което преживява напрежение, страх, несигурност ...... С какви очи гледа девойката, която е
отхвърлена, защото не се вписва в социалните норми за красота и естетика в групата на своите приятелки, с какви очи гледа младото момче на своето тяло, когато е бил подигран ....., с какви очи жената, родила живот оглежда
тялото си, когато партньорът санкционира?! Всички те се оглеждат в „криво огледало“.....в кривото огледало на страданието, болката, гнева, срама и т.н. Разкъсани, между това как изглеждам и как трябва да изглеждам, за да........../попълнете многоточието/се чувствам обичан, приет, разбран, защитен.....!
Мозъка търси решения в диети, гладуване, спортуване, но без особен ефект...., дори напротив разочарованието, напрежението и гнева към себе си все повече се засилват и потискат човек. Страданието расте лавинообразно. Тялото е уникален инструмент на нашата душевност. Способността му да реагира на всеки стимул на средата, в която живее е ключ към цялостност и баланс не само на физическо ниво. Разбираме през какво минаваме, в каква среда сме, именно на езика на тялото. Когато тялото боли, душата крещи. Възприемането на тялото се изкривява от травмата, случила се някога, някъде, там по пътя и човек остава в нея. Отказва живота, спира да диша, дори под натиска на душевната болка....тя се превръща във физическа и всичко е едно-слято/“разлято“. Образа и разбирането за тялото се конструира от емоционалната травма от болката, че не си достатъчен....., за да бъдеш....! Проблема с изкривеното физическо възприятие за себе си отваря вратата към вътрешния свят на човек и
именно там се случва и изцеляването.
Кога сме в риск:
1. Изолираме се. Липсва желание за контакт;
2. Мислите ни постоянно/натрапливо са свързани с хранене и контрол;
3. Килограмите са самоцел;
4. Раздразнителност;
5. Усещане за приповдигнатост последвано от силен спад на жизнени
сили;
6. Самоомраза и самонаказание;
7. Усещане за недостатъчност....“аз не заслужавам“.....;
8. Загуба на смисъл и значимост;
9. Пристъпно преяждане последвано от пристъпно гладуване и
принудително освобождаване на съдържанието на стомаха;
10. Срам;
11. Свръхчувствителност/плачливост;
12. Силен негативизъм/невъзможност да се радва човек;
Когато забележим, повече или по-малко, някои от изброените признаци е важно и необходимо да знаем, че има път, дори и през болката и страданието. Именно те са най-ценният инструмент към разбирането за себе си в нашата цялостност и способността на човек да търси път за себе си по автентичен и неподправен начин, само както той си може! В способността на човек да търси помощ и подкрепа или да си позволи да получи, се крият ресурсите му за справяне и лечение. Потърсете професионалист, психотерапевт, клиничен психолог, специалист по хранене и диетика. В много чести случаи всички те работят заедно в екип. Здравето изисква цялостност и комбинирани решения.